25 мая 2010 г., 18:14

Римите ми...

793 0 5

 

Римите ми рошави

                                отвътре напират –

ще ме избодат.

 

Ако не ги пусна

                                да избягат -

живота ми ще вгорчат.

 

Във тъмното се вторачват,

                                   святкат с очи,

стрелят по мен

                       с отровни стрели.

 

Крещят истерично,

                                   тропат със крак,

кискат се за всеки сгрешен знак,

 

смеят се нахално,

                                   въртят очи,

банални, цинични, неритмични дори.

 

Всеки ден ме изнасилват

                                               и пак, и пак...

без сили останах от плач и от смях.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Соня Емануилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...