25 may 2010, 18:14

Римите ми...

794 0 5

 

Римите ми рошави

                                отвътре напират –

ще ме избодат.

 

Ако не ги пусна

                                да избягат -

живота ми ще вгорчат.

 

Във тъмното се вторачват,

                                   святкат с очи,

стрелят по мен

                       с отровни стрели.

 

Крещят истерично,

                                   тропат със крак,

кискат се за всеки сгрешен знак,

 

смеят се нахално,

                                   въртят очи,

банални, цинични, неритмични дори.

 

Всеки ден ме изнасилват

                                               и пак, и пак...

без сили останах от плач и от смях.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Соня Емануилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...