Римите ми рошави
отвътре напират –
ще ме избодат.
Ако не ги пусна
да избягат -
живота ми ще вгорчат.
Във тъмното се вторачват,
святкат с очи,
стрелят по мен
с отровни стрели.
Крещят истерично,
тропат със крак,
кискат се за всеки сгрешен знак,
смеят се нахално,
въртят очи,
банални, цинични, неритмични дори.
Всеки ден ме изнасилват
и пак, и пак...
без сили останах от плач и от смях.
© Соня Емануилова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
