Римите ми рошави
отвътре напират –
ще ме избодат.
Ако не ги пусна
да избягат -
живота ми ще вгорчат.
Във тъмното се вторачват,
святкат с очи,
стрелят по мен
с отровни стрели.
Крещят истерично,
тропат със крак,
кискат се за всеки сгрешен знак,
смеят се нахално,
въртят очи,
банални, цинични, неритмични дори.
Всеки ден ме изнасилват
и пак, и пак...
без сили останах от плач и от смях.
© Соня Емануилова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
