Римите ми...
Римите ми рошави
отвътре напират –
ще ме избодат.
Ако не ги пусна
да избягат -
живота ми ще вгорчат.
Във тъмното се вторачват,
святкат с очи,
стрелят по мен
с отровни стрели.
Крещят истерично,
тропат със крак,
кискат се за всеки сгрешен знак,
смеят се нахално,
въртят очи,
банални, цинични, неритмични дори.
Всеки ден ме изнасилват
и пак, и пак...
без сили останах от плач и от смях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Соня Емануилова Всички права запазени
