9 янв. 2011 г., 11:02

Рисунка

829 0 11

 

Две черешки за очички,

копчето от роклята ми за носле,

отпечатък от целувка – мойте устни,

с шалче – да му топли във студа.

Нарисувах си от сняг човече.

А сега – ще си го съживя!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • В една песен се казва: "Арвекино...ти от обич изгоря"
    А твоето човече от обич ще се стопи...
    Помисли си, Весела!
  • ... не го стопявай... след като го съживиш...
  • Нежно и усмихващо стихче!

    Пожелавам ти една щастлива и здрава година, Весела!
  • Благодаря на всички с целувка! )))
  • ДавайСтолкова нежност и усмивка няма как да не го съживишЧестита и усмихната нова година

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...