Рисунката
Ето пак съм аз –
след милион години.
И небето е същото
токова синьо.
Под краката ми боси
буболечките бягат,
а реката клокочи
със хиляди багри.
Светът е прекрасен –
парче от сърцето,
даже да плача
се смее небето.
Проблеми, тревоги –
дъждът ги измива.
Денят е пъстър,
не само във сиво.
Боите са в мене!
Вътре в душата!
Рисунката цветна
твори красотата!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Слава Костадинова Все права защищены
