Рисунката

14.02.2018 г., 0:58 ч.

Поезия » Друга

318 2 2

Ето пак съм аз –

след милион години.

И небето е същото

токова синьо.

Под краката ми боси

буболечките бягат,

а реката клокочи

със хиляди багри.

Светът е прекрасен –

парче от сърцето,

даже да плача

се смее небето.

Проблеми, тревоги –

дъждът ги измива.

Денят е пъстър,

не само във сиво.

Боите са в мене!
Вътре в душата!

Рисунката цветна

твори красотата!!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.