Ето пак съм аз –
след милион години.
И небето е същото
токова синьо.
Под краката ми боси
буболечките бягат,
а реката клокочи
със хиляди багри.
Светът е прекрасен –
парче от сърцето,
даже да плача
се смее небето.
Проблеми, тревоги –
дъждът ги измива.
Денят е пъстър,
не само във сиво.
Боите са в мене!
Вътре в душата!
Рисунката цветна
твори красотата!!
© Слава Костадинова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
