Рисувам огън
Рисувам огън.
Ветрове на пустини.
Заливи.
Онова крехко цвете,
което остана като отворена
длан.
Живо.
И нека да се усмихват.
И да говорят.
Думите им се пукат
като кръста на старци
превити
в изба на зимата.
Тяхната зима,
където ръцете опипват
земята сълзяща
(по-дълбок е винаги гробът).
И като куче да скачат
за кокъл.
Рисувам Oгънят.
Ветрове на пустини.
Заливи.
Онова крехко цвете,
което остана като отворена
длан.
Живо.
И нека да се усмихват.
И да говорят.
Думите им се пукат
като кръста на старци
превити
в изба на зимата.
Тяхната зима,
където ръцете опипват
земята сълзяща
(по-дълбок е винаги гробът).
И като куче да скачат
за кокъл.
Рисувам Oгънят.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Божидар Пангелов Все права защищены
