21 нояб. 2006 г., 10:01
Рисувам огън
Рисувам огън.
Ветрове на пустини.
Заливи.
Онова крехко цвете,
което остана като отворена
длан.
Живо.
И нека да се усмихват.
И да говорят.
Думите им се пукат
като кръста на старци
превити
в изба на зимата.
Тяхната зима,
където ръцете опипват
земята сълзяща
(по-дълбок е винаги гробът).
И като куче да скачат
за кокъл.
Рисувам Oгънят.
Ветрове на пустини.
Заливи.
Онова крехко цвете,
което остана като отворена
длан.
Живо.
И нека да се усмихват.
И да говорят.
Думите им се пукат
като кръста на старци
превити
в изба на зимата.
Тяхната зима,
където ръцете опипват
земята сълзяща
(по-дълбок е винаги гробът).
И като куче да скачат
за кокъл.
Рисувам Oгънят.
© Божидар Пангелов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Laska (Ласка Александрова) Живо! Благодаря ти.
-
... но цветето е живо!
-
интересен поглед
-
Тъжен е стиха ти, но носи и надежда за съхранения оазис от топлина и чувство ... Огъня сгрява в студа.
Поздрав и усмивка. -
БЛагодаря Ви..друг е огънят..друг......
-
Тъжен пламък! Хубав текст! Хенри
-
Поздрави!!! Хубав стих
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
На пук на образите, стихотворението е оптимистично - дали заради рисуването на огъня или цветето или заради философията на...
Поздрави!