21.11.2006 г., 10:01 ч.
Рисувам огън
Рисувам огън.
Ветрове на пустини.
Заливи.
Онова крехко цвете,
което остана като отворена
длан.
Живо.
И нека да се усмихват.
И да говорят.
Думите им се пукат
като кръста на старци
превити
в изба на зимата.
Тяхната зима,
където ръцете опипват
земята сълзяща
(по-дълбок е винаги гробът).
И като куче да скачат
за кокъл.
Рисувам Oгънят.
Ветрове на пустини.
Заливи.
Онова крехко цвете,
което остана като отворена
длан.
Живо.
И нека да се усмихват.
И да говорят.
Думите им се пукат
като кръста на старци
превити
в изба на зимата.
Тяхната зима,
където ръцете опипват
земята сълзяща
(по-дълбок е винаги гробът).
И като куче да скачат
за кокъл.
Рисувам Oгънят.
© Божидар Пангелов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Laska (Ласка Александрова) Живо! Благодаря ти.
-
... но цветето е живо!
-
интересен поглед
-
Тъжен е стиха ти, но носи и надежда за съхранения оазис от топлина и чувство ... Огъня сгрява в студа.
Поздрав и усмивка. -
БЛагодаря Ви..друг е огънят..друг......
-
Тъжен пламък! Хубав текст! Хенри
-
Поздрави!!! Хубав стих
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
На пук на образите, стихотворението е оптимистично - дали заради рисуването на огъня или цветето или заради философията на...
Поздрави!