21 nov 2006, 10:01

Рисувам огън

  Poesía
763 0 8
Рисувам огън.
Ветрове на пустини.
Заливи.
Онова крехко цвете,
което остана като отворена
длан.
Живо.
И нека да се усмихват.
И да говорят.
Думите им се пукат
като кръста на старци
превити
в изба на зимата.
Тяхната зима,
където ръцете опипват
земята сълзяща
(по-дълбок е винаги гробът).
И като куче да скачат
за кокъл.

Рисувам Oгънят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Божидар Пангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добре, че не съм художестевен критик! (За момент си предствих картината.)
    На пук на образите, стихотворението е оптимистично - дали заради рисуването на огъня или цветето или заради философията на...
    Поздрави!
  • Laska (Ласка Александрова) Живо! Благодаря ти.
  • ... но цветето е живо!
  • интересен поглед
  • Тъжен е стиха ти, но носи и надежда за съхранения оазис от топлина и чувство ... Огъня сгрява в студа.

    Поздрав и усмивка.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...