4 июн. 2010 г., 12:48

Риторичен въпрос

1.3K 0 2

 

 

 

                   Нарамих любовта си в скъсана торба

                 и чаках чудото да стане,

                 и в чакане май всичко пропилях.

                 Изгубих се в моята анаграма,

                 в която цял живот

                 от букви стари,

                 нови думи пренареждам,

                 и зъбите си изпочупих

                 от ябълки греховни -    

                 да се усмихна днес не мога...

                 Какво съм аз?

                 Грешка божия, от раждането

                 тръгнала към преизподнята?

                                                        

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....