4.06.2010 г., 12:48

Риторичен въпрос

1.3K 0 2

 

 

 

                   Нарамих любовта си в скъсана торба

                 и чаках чудото да стане,

                 и в чакане май всичко пропилях.

                 Изгубих се в моята анаграма,

                 в която цял живот

                 от букви стари,

                 нови думи пренареждам,

                 и зъбите си изпочупих

                 от ябълки греховни -    

                 да се усмихна днес не мога...

                 Какво съм аз?

                 Грешка божия, от раждането

                 тръгнала към преизподнята?

                                                        

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...