15 окт. 2014 г., 11:15

Риза на тавана 

  Поэзия » Другая
483 0 3
Някакви малки птици ми превзеха тавана.
Гледам – настанили се трайно върху дъските.
Омотали се в някаква синя риза
с хартиени лодки вместо копчета
и не издават пукнат звук.
Опитах се да ги прогоня с метлата,
да ги уморя от глад и студ,
да им досадя с нова песен,
да им взема ризата от гърба,
да им взема билет за влака,
или пък за кораб по-добре,
че май са  някакви морски птици.
Предлагах им кафе, цигара,
а тия проклети птици все така не помръдват
и на тавана ми е мастилено тихо.
Ядосах се и яхнах метлата към долния етаж.

 

Веднъж станах невъзможно рано
и се качих се на тавана за захар.
Тъкмо си мислех как не обичам нищо сладко в кафето
и тогава пак ги видях.
Птиците, увити в същата поовехтяла дреха,
мълчат и ме гледат иззад едно хартиено намачкано корабче.
Наведох се и скрих една от своите усмивки в ръкава на ризата им,
а кафето и гневът ми вече прекипяваха забравени на долния етаж.
 

© Нина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Още първото ти стихотворение бе нестандартно и хубаво, но с прекалено много думи. Тук е доста по–добре по моему! Харесах онази скрита в ръкава на някаква риза усмивка!
  • Интригуващо!
  • Я! Никак не е зле!
Предложения
: ??:??