Риза на тавана
Някакви малки птици ми превзеха тавана.
Гледам – настанили се трайно върху дъските.
Омотали се в някаква синя риза
с хартиени лодки вместо копчета
и не издават пукнат звук.
Опитах се да ги прогоня с метлата,
да ги уморя от глад и студ,
да им досадя с нова песен,
да им взема ризата от гърба,
да им взема билет за влака,
или пък за кораб по-добре,
че май са някакви морски птици.
Предлагах им кафе, цигара,
а тия проклети птици все така не помръдват
и на тавана ми е мастилено тихо.
Ядосах се и яхнах метлата към долния етаж.
…
Веднъж станах невъзможно рано
и се качих се на тавана за захар.
Тъкмо си мислех как не обичам нищо сладко в кафето
и тогава пак ги видях.
Птиците, увити в същата поовехтяла дреха,
мълчат и ме гледат иззад едно хартиено намачкано корабче.
Наведох се и скрих една от своите усмивки в ръкава на ризата им,
а кафето и гневът ми вече прекипяваха забравени на долния етаж.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Всички права запазени
