29 июн. 2008 г., 18:47

Робиня съм...

822 1 7
             Робиня съм...

Робе мой, ела при мен в сарая -
ела, че нямам господар,
аз искам теб да разгадая -
да сменяме леда със жар...

Господарят ти замина
в далечни, чужди светове -
гордостта му там ще сринат...
или ще го обсипят с дарове...

А аз сега ще бъда твоя,
че той дори не пожела,
преди да иде там - на боя,
да ме погали - даже със слова...

Ела и ме люби до лудост,
ще върна после твойта свобода,
ела - ти вече ме погуби -
и искам с теб да съм жена...

Не се страхувай - приближи се,
захвърляй белия воал,
да ме обичаш научи се -
както нявга - твоят господар...

А после ще си като птица -
сам със свойта свобода,
вземи ме - да ти бъда пак кралица,
че робиня съм на Любовта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...