29 июн. 2008 г., 18:47

Робиня съм...

817 1 7
             Робиня съм...

Робе мой, ела при мен в сарая -
ела, че нямам господар,
аз искам теб да разгадая -
да сменяме леда със жар...

Господарят ти замина
в далечни, чужди светове -
гордостта му там ще сринат...
или ще го обсипят с дарове...

А аз сега ще бъда твоя,
че той дори не пожела,
преди да иде там - на боя,
да ме погали - даже със слова...

Ела и ме люби до лудост,
ще върна после твойта свобода,
ела - ти вече ме погуби -
и искам с теб да съм жена...

Не се страхувай - приближи се,
захвърляй белия воал,
да ме обичаш научи се -
както нявга - твоят господар...

А после ще си като птица -
сам със свойта свобода,
вземи ме - да ти бъда пак кралица,
че робиня съм на Любовта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...