Jun 29, 2008, 6:47 PM

Робиня съм...

  Poetry » Love
821 1 7
             Робиня съм...

Робе мой, ела при мен в сарая -
ела, че нямам господар,
аз искам теб да разгадая -
да сменяме леда със жар...

Господарят ти замина
в далечни, чужди светове -
гордостта му там ще сринат...
или ще го обсипят с дарове...

А аз сега ще бъда твоя,
че той дори не пожела,
преди да иде там - на боя,
да ме погали - даже със слова...

Ела и ме люби до лудост,
ще върна после твойта свобода,
ела - ти вече ме погуби -
и искам с теб да съм жена...

Не се страхувай - приближи се,
захвърляй белия воал,
да ме обичаш научи се -
както нявга - твоят господар...

А после ще си като птица -
сам със свойта свобода,
вземи ме - да ти бъда пак кралица,
че робиня съм на Любовта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...