Робиня съм...
Робе мой, ела при мен в сарая -
ела, че нямам господар,
аз искам теб да разгадая -
да сменяме леда със жар...
Господарят ти замина
в далечни, чужди светове -
гордостта му там ще сринат...
или ще го обсипят с дарове...
А аз сега ще бъда твоя,
че той дори не пожела,
преди да иде там - на боя,
да ме погали - даже със слова...
Ела и ме люби до лудост,
ще върна после твойта свобода,
ела - ти вече ме погуби -
и искам с теб да съм жена...
Не се страхувай - приближи се,
захвърляй белия воал,
да ме обичаш научи се -
както нявга - твоят господар...
А после ще си като птица -
сам със свойта свобода,
вземи ме - да ти бъда пак кралица,
че робиня съм на Любовта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
