РОДЕН  КРАЙ

                                                   Как искам тихо
                                                   и мирно да живея
                                                   след всеки тежък ден
                                                   от пот челото си да изтрия.
                                                   Уморен, колене да свия
                                                   и приседна…ей тъй
                                                   за една ракия.
                                                   Искам, но не мога.
                                                   С тревога е заета мисълта ми.
                                                   Битка води в дните,
                                                   в дните и нощите
                                                   със жестокия живот.
                                                   Битка с календара                                                                                       

                                                   човешки.
                                                   Досущ като на битпазар,
                                                   пълен с грешки.
                                                   Боли ме,
                                                   че в теб се родих
                                                   и раснах окрилян
                                                   от надежди и мечти.
                                                   Тук любов и съдба
                                                   с теб поделих
                                                   и обичта си тъй голяма
                                                   за нищо не размених.
                                                   Ах, как искам отново
                                                   в теб радост и младост
                                                   да има.
                                                   Не искам да виждам
                                                   мъките ти в твоите очи.
                                                   Зная, че тъгуваш
                                                   че всеки млад
                                                   за други град замина
                                                   или в чужбина.
                                                   Какво остана в теб?
                                                   мое мило и родно .                                                                                                                                                    Пенсионери – стари-застарели
                                                   и къщи празни запустели.                                                                                                                                        О-о плачи, мой  роден край!                                                                                                                                           Да плачем
                                                   заедно със теб.

                                                   А, как ми иска тихо                                             
                                                   и мирно да живея,
                                                   но мъничка-надежда
                                                   ме гложди от страни.
                                                   Остави ме надеждо гола,                                                                                                                                        не вярвам вече в своите мечти.                                                                                                                               Остави ме надеждо,

                                                   остави!
                                                   Защото и да искам
                                                   вече не мога,
                                                   получих от живота
                                                   таз  умора.         

                                                   Остави ме, остави,

                                                   ей тъй да изживея

                                                   твоите  и моите старини.