26 окт. 2021 г., 12:13  

Роден съм с името Димитър

734 1 10

Роден съм с името Димитър,

харесвам и останалите имена,

живея в подобаващ ритъм,

за греховете нося и вина,

корона нямам, нито скиптър,

семейството за мен е идеал,

аз чуждото дори не пипам,

любимият ми цвят е бял,

макар че повече обичам

оранжевия и дори лилав,

жените, не, след тях не тичам,

не винаги излизам прав,

родината, аз много я обичам,

природата, познавам я добре,

дори и в първи клас не сричах,

а неизказано замествам и с тире,

обичам и да пиша, стиховете

за мен са другият ми свят,

далеч отпъждам бесовете

и малко трябва ми да съм богат.

Такъв съм, малко скучен,

вглъбен, замислен и чешит,

но има още да налучквам,

а за живота нямам дума сит.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Станчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Случки от живота



    В метрото: Четири-петгодишен юнак седи до мама, държи я за ръката и окорено гледа в прозореца.

    - Следваща станция "Национален дворец на културата"! Връзка с линия 3 - "Хаджи Димитър" - "Овча купел"!

    - Мамо, мамо - скача малкият и дърпа майка си и тя да става - аз съм Димитър, викат ме, да слизаме!

    Пътниците във вагона се засмиват със сияещи очи над маските, чуват се и усмивки на глас.

    😅 😅 😅
    Да ти е живо и здраво името! 🍷
  • И аз съм от закъснелите, но нека името ти носи само добро и покровителство във всичко в живота ти от светеца!😍
  • Отлично, Димитър!
  • Да е честито името ти!
  • Малко закъснях, но честит имен ден и от мен, на патерица, както казваме, но от сърце ти пожелавам само здраве и късмет, другото, ще се случва!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...