Роден съм с името Димитър,
харесвам и останалите имена,
живея в подобаващ ритъм,
за греховете нося и вина,
корона нямам, нито скиптър,
семейството за мен е идеал,
аз чуждото дори не пипам,
любимият ми цвят е бял,
макар че повече обичам
оранжевия и дори лилав,
жените, не, след тях не тичам,
не винаги излизам прав,
родината, аз много я обичам,
природата, познавам я добре,
дори и в първи клас не сричах,
а неизказано замествам и с тире,
обичам и да пиша, стиховете
за мен са другият ми свят,
далеч отпъждам бесовете
и малко трябва ми да съм богат.
Такъв съм, малко скучен,
вглъбен, замислен и чешит,
но има още да налучквам,
а за живота нямам дума сит.
© Димитър Станчев Всички права запазени
В метрото: Четири-петгодишен юнак седи до мама, държи я за ръката и окорено гледа в прозореца.
- Следваща станция "Национален дворец на културата"! Връзка с линия 3 - "Хаджи Димитър" - "Овча купел"!
- Мамо, мамо - скача малкият и дърпа майка си и тя да става - аз съм Димитър, викат ме, да слизаме!
Пътниците във вагона се засмиват със сияещи очи над маските, чуват се и усмивки на глас.
😅 😅 😅
Да ти е живо и здраво името! 🍷