3 окт. 2009 г., 13:05

Родена в остра нужда 

  Поэзия
463 0 7

Тя беше тайнствен екземпляр
за всички от квартала.
Домът бе нейният олтар.
Не пушеше цигари.

Само пиеше вода...
Тя без пороци беше.
Да! Бе загадъчна жена.
Дори и не... ядеше.

Кафето пиеше във шест.
На козметик във осем.
Каприз? Напротив - интерес
без никакви въпроси.

Тя утре, като тишина,
в дома ти ако влезе,
прикрий я, своята вина,
родена от копнежи.

Ревнива е! Ще се смути...
Нататък? Ти решавай.
Тя може дълго да мълчи,
но ти не я оставяй.

Тя беше... но каква ще е...
Не знае никой всъщност.
Усетиш ли я със сърце,
веднага я прегръщай.

Тогава аз ще замълча.
Тя вече ще е чужда -
тая тайнственна мечта,
родена в остра нужда...

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??