Родена в остра нужда
Тя беше тайнствен екземпляр
за всички от квартала.
Домът бе нейният олтар.
Не пушеше цигари.
Само пиеше вода...
Тя без пороци беше.
Да! Бе загадъчна жена.
Дори и не... ядеше.
Кафето пиеше във шест.
На козметик във осем.
Каприз? Напротив - интерес
без никакви въпроси.
Тя утре, като тишина,
в дома ти ако влезе,
прикрий я, своята вина,
родена от копнежи.
Ревнива е! Ще се смути...
Нататък? Ти решавай.
Тя може дълго да мълчи,
но ти не я оставяй.
Тя беше... но каква ще е...
Не знае никой всъщност.
Усетиш ли я със сърце,
веднага я прегръщай.
Тогава аз ще замълча.
Тя вече ще е чужда -
тая тайнственна мечта,
родена в остра нужда...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
