Отиде си и Стефан Данаилов.
България е птица без крила –
заровила глава под карамфили.
Сърцата ни, мишени на стрелба,
лишени са от право да живеят,
смалени от умората – мълчат,
а хората и плачат, и се смеят,
и пеят, и в несгодите вървят.
Разрови ли земята на покоя?
Стъклата изпочупи ли без срам?
Душа една пътувала към зноя.
Какво обаче търсила е там? ...