Отиде си и Стефан Данаилов.
България е птица без крила –
заровила глава под карамфили.
Сърцата ни, мишени на стрелба,
 

лишени са от право да живеят,
смалени от умората – мълчат,
а хората и плачат, и се смеят,
и пеят, и в несгодите вървят.
 

Разрови ли земята на покоя?
Стъклата изпочупи ли без срам?
Душа една пътувала към зноя.
Какво обаче търсила е там?
 

Отива си последната надежда,
облечена в оскъдно облекло.
Красива е. Дори на сън изглежда
че хора сме, родени за добро.