5 нояб. 2006 г., 10:20

Родилно

Поэзия

741 0 7

Подреждам
като пъзел
буквите в нощта.
Душата на
прозореца ми
скита над звездите.
Стени
и грижи,
запетайки на страстта
зачеват срички,
раждат думи питащи.
Минутите
като пчели
прииждат и отлитат.
Събират
часове - крадци
на неми спомени.
В тях летните
са ледени
висулки-сталагтити,
а зимните -
снежинки
от южен вятър гонени.
И предизвиквам
с черни
мисли боговете
в небесните им
тронове
от чисто злато.

Господи,
щом си възможен
на небето,
защо пък
да не си
ми под краката...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

kity (Людмила Нилсън)

Бог е навсякъде!!! Той е толкова голям, че небесата не са достатъчно големи да го поберат! Това е мое мнение и уважавам всяко друго! Поздрави

2006-11-06T12:00:50+02:00
hixxtam (Найден Найденов)

Какво отвратително има в тезата, че бог е навсякъде? Не съм я измислил аз, нали? Къде виждате тук богохулство? Какво лошо или неприятно има под нашите крака? Земя, кал - нали от това сме създадени? Защо понякога претенциите ни са извисени като божиите?
Кое определя простотията? Единствено и само нашето съзнание и подсъзнателните ни реакции.
Който може да мисли, може. Буквализма не е добър съветник.

2006-11-06T11:25:59+02:00
mishona_art (Анелия Шишкова)

Колкото дълбоко, толкова и високо... Поздрав!

2006-11-05T15:52:24+02:00
Radi (Рада Ангелова)

Браво!Добра тема за размисъл.

2006-11-05T14:51:24+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Да,финала никак не подхожда на стиха, а той е хубав!

2006-11-05T14:32:44+02:00