5.11.2006 г., 10:20

Родилно

Поезия

748 0 7

Подреждам
като пъзел
буквите в нощта.
Душата на
прозореца ми
скита над звездите.
Стени
и грижи,
запетайки на страстта
зачеват срички,
раждат думи питащи.
Минутите
като пчели
прииждат и отлитат.
Събират
часове - крадци
на неми спомени.
В тях летните
са ледени
висулки-сталагтити,
а зимните -
снежинки
от южен вятър гонени.
И предизвиквам
с черни
мисли боговете
в небесните им
тронове
от чисто злато.

Господи,
щом си възможен
на небето,
защо пък
да не си
ми под краката...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

kity (Людмила Нилсън)

Бог е навсякъде!!! Той е толкова голям, че небесата не са достатъчно големи да го поберат! Това е мое мнение и уважавам всяко друго! Поздрави

2006-11-06T12:00:50+02:00
hixxtam (Найден Найденов)

Какво отвратително има в тезата, че бог е навсякъде? Не съм я измислил аз, нали? Къде виждате тук богохулство? Какво лошо или неприятно има под нашите крака? Земя, кал - нали от това сме създадени? Защо понякога претенциите ни са извисени като божиите?
Кое определя простотията? Единствено и само нашето съзнание и подсъзнателните ни реакции.
Който може да мисли, може. Буквализма не е добър съветник.

2006-11-06T11:25:59+02:00
mishona_art (Анелия Шишкова)

Колкото дълбоко, толкова и високо... Поздрав!

2006-11-05T15:52:24+02:00
Radi (Рада Ангелова)

Браво!Добра тема за размисъл.

2006-11-05T14:51:24+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Да,финала никак не подхожда на стиха, а той е хубав!

2006-11-05T14:32:44+02:00