hixxtam (Найден Найденов) hixxtam (Найден Найденов)
3 314
Nov 5, 2006, 10:20 AM

Родилно

  Poetry
739 0 7
Подреждам
като пъзел
буквите в нощта.
Душата на
прозореца ми
скита над звездите.
Стени
и грижи,
запетайки на страстта
зачеват срички,
раждат думи питащи.
Минутите
като пчели
прииждат и отлитат.
Събират
часове - крадци
на неми спомени.
В тях летните
са ледени
висулки-сталагтити,
а зимните -
снежинки
от южен вятър гонени.
И предизвиквам
с черни
мисли боговете
в небесните им
тронове
от чисто злато.

Господи,
щом си възможен
на небето,
защо пък
да не си
ми под краката...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Найден Найденов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • kity (Людмила Нилсън)
    kity (Людмила Нилсън)
    Бог е навсякъде!!! Той е толкова голям, че небесата не са достатъчно големи да го поберат! Това е мое мнение и уважавам всяко друго! Поздрави
  • hixxtam (Найден Найденов)
    hixxtam (Найден Найденов)
    Какво отвратително има в тезата, че бог е навсякъде? Не съм я измислил аз, нали? Къде виждате тук богохулство? Какво лошо или неприятно има под нашите крака? Земя, кал - нали от това сме създадени? Защо понякога претенциите ни са извисени като божиите?
    Кое определя простотията? Единствено и само нашето съзнание и подсъзнателните ни реакции.
    Който може да мисли, може. Буквализма не е добър съветник.
  • mishona_art (Анелия Шишкова)
    mishona_art (Анелия Шишкова)
    Колкото дълбоко, толкова и високо... Поздрав!
  • Radi (Рада Ангелова)
    Radi (Рада Ангелова)
    Браво!Добра тема за размисъл.
  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    Да,финала никак не подхожда на стиха, а той е хубав!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0