12 июн. 2009 г., 00:54  

Родино моя!

1.6K 0 30

Мои са

звездите вечер.

Мой е изгревът червен.

Хоризонтите далечни.

Синьото небе над мен.

 

Моя е

земята пролет –

цялата във пъстър цвят.

Мои  –

сините простори,

с веселия птичи свят.

 

Мои са

полята златни  –

в юлския задъхан ден;

есенните листопади  –

като цветен дъжд над мен...

 

Нося те, Родино свята,

цяла в моето сърце.

И на края на Земята  

ти си в мене,

аз съм в теб!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...