12.06.2009 г., 0:54  

Родино моя!

1.6K 0 30

Мои са

звездите вечер.

Мой е изгревът червен.

Хоризонтите далечни.

Синьото небе над мен.

 

Моя е

земята пролет –

цялата във пъстър цвят.

Мои  –

сините простори,

с веселия птичи свят.

 

Мои са

полята златни  –

в юлския задъхан ден;

есенните листопади  –

като цветен дъжд над мен...

 

Нося те, Родино свята,

цяла в моето сърце.

И на края на Земята  

ти си в мене,

аз съм в теб!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...