12.06.2009 г., 0:54  

Родино моя!

1.6K 0 30

Мои са

звездите вечер.

Мой е изгревът червен.

Хоризонтите далечни.

Синьото небе над мен.

 

Моя е

земята пролет –

цялата във пъстър цвят.

Мои  –

сините простори,

с веселия птичи свят.

 

Мои са

полята златни  –

в юлския задъхан ден;

есенните листопади  –

като цветен дъжд над мен...

 

Нося те, Родино свята,

цяла в моето сърце.

И на края на Земята  

ти си в мене,

аз съм в теб!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...