Мои са
звездите вечер.
Мой е изгревът червен.
Хоризонтите далечни.
Синьото небе над мен.
Моя е
земята пролет –
цялата във пъстър цвят.
Мои –
сините простори,
с веселия птичи свят.
Мои са
полята златни –
в юлския задъхан ден;
есенните листопади –
като цветен дъжд над мен...
Нося те, Родино свята,
цяла в моето сърце.
И на края на Земята
ти си в мене,
аз съм в теб!
© Елица Ангелова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
