Мои са
звездите вечер.
Мой е изгревът червен.
Хоризонтите далечни.
Синьото небе над мен.
Моя е
земята пролет –
цялата във пъстър цвят.
Мои –
сините простори,
с веселия птичи свят.
Мои са
полята златни –
в юлския задъхан ден;
есенните листопади –
като цветен дъжд над мен...
Нося те, Родино свята,
цяла в моето сърце.
И на края на Земята
ти си в мене,
аз съм в теб!
© Елица Ангелова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
