21 окт. 2015 г., 19:12

Родна история

490 0 0

Родна история

 

Що толкоз българинът сторил е,

за да е вечно изигран, злочест ?

Учителят ни по история

не знаеше, не знае и до днес.

 

Страната ни беда белязала -

пропила се дълбоко в угарта -

от Сара, Дизраели рязана,

евреите спасила от смъртта,

 

в световните войни-агонии

на губещите в лагера била,

но не за да владей колонии,

а да възвръща родните поля,

 

виновна” пред гиганта източен -

несмачкана от хитлеристки танк -

дали че неподготвен, изтощен

войната кара го да плаща дан

 

за кървавата вакханалия,

селяци где без жал със глад морил,

разстрелвал свойте генерали, а

бетонните си бункери взривил?

 

От робство за освобождение

народът ни е връщал кръвен дълг,

воювал с Райх по принуждение

(какво да стори друго би могъл ?).

 

След туй - концлагери, червен режим,

отвикване от свобода ... Дълбай

ума въпросът на какво дължим

таз орис - къртовска борба без край.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...