9 нояб. 2022 г., 17:51

Родовата къща

449 0 1
                 Родовата къща

 

Едно прозорче вечер свети,

рядко то излъчва светлина.

Хората са лакоми за пари и предмети,

а родовата къща остава си сама.

 

А тук ние от малки деца сме израсли,

с баба и дядо, а сега сме пораснали.

Те учеха ни на труд, честност и доброта,

и работехме заедно по тяхна заръка.

 

И мина време, и няма ги в къщата вече,

и светлината в прозорчето няма я, човече.

Родовата къща сега се руши сама,

няма го в нея на старата къщата духа.

 

А бабата и дядото я гледат от небето,

как се руши направената от тях къща.

Тук никой от роднините не се завръща,

продадоха децата своята бащина къща!

 

И тогава баща им от небето ги прокле,

отгледал ги, възпитавал ги още от дете.

Те не изпълниха неговата заръка една,

сега в душите им има само мъка и тъга!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...