Едно прозорче вечер свети,
рядко то излъчва светлина.
Хората са лакоми за пари и предмети,
а родовата къща остава си сама.
А тук ние от малки деца сме израсли,
с баба и дядо, а сега сме пораснали.
Те учеха ни на труд, честност и доброта,
и работехме заедно по тяхна заръка.
И мина време, и няма ги в къщата вече,
и светлината в прозорчето няма я, човече.
Родовата къща сега се руши сама,
няма го в нея на старата къщата духа.
А бабата и дядото я гледат от небето,
как се руши направената от тях къща.
Тук никой от роднините не се завръща,
продадоха децата своята бащина къща!
И тогава баща им от небето ги прокле,
отгледал ги, възпитавал ги още от дете.
Те не изпълниха неговата заръка една,
сега в душите им има само мъка и тъга!
© Валентин Миленов All rights reserved.