Родовата къща

Едно прозорче вечер свети,

рядко то излъчва светлина.

Хората са лакоми за пари и предмети,

а родовата къща остава си сама.

А тук ние от малки деца сме израсли,

с баба и дядо, а сега сме пораснали.

Те учеха ни на труд, честност и доброта,

и работехме заедно по тяхна заръка.

И мина време, и няма ги в къщата вече,

и светлината в прозорчето няма я, човече.

Родовата къща сега се руши сама,

няма го в нея на старата къщата духа.

А бабата и дядото я гледат от небето,

как се руши направената от тях къща.

Тук никой от роднините не се завръща,

продадоха децата своята бащина къща!

И тогава баща им от небето ги прокле,

отгледал ги, възпитавал ги още от дете.

Те не изпълниха неговата заръка една,

сега в душите им има само мъка и тъга!