9 nov 2022, 17:51

Родовата къща

451 0 1
                 Родовата къща

 

Едно прозорче вечер свети,

рядко то излъчва светлина.

Хората са лакоми за пари и предмети,

а родовата къща остава си сама.

 

А тук ние от малки деца сме израсли,

с баба и дядо, а сега сме пораснали.

Те учеха ни на труд, честност и доброта,

и работехме заедно по тяхна заръка.

 

И мина време, и няма ги в къщата вече,

и светлината в прозорчето няма я, човече.

Родовата къща сега се руши сама,

няма го в нея на старата къщата духа.

 

А бабата и дядото я гледат от небето,

как се руши направената от тях къща.

Тук никой от роднините не се завръща,

продадоха децата своята бащина къща!

 

И тогава баща им от небето ги прокле,

отгледал ги, възпитавал ги още от дете.

Те не изпълниха неговата заръка една,

сега в душите им има само мъка и тъга!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...