Мълчани извори  любов

въздухът крие и дава сила.

Гергьовска люлка от свила

е денят ми и като обреден хляб е вкусен.

Писан и недописан, шарен и недошарен...

Златни синжири като камбани

люлеят слуха ми,

в блага роса къпят очите ми,

а от небето валят жълтици.

Пътеки косичници са се вплели

в пътища като  моминска китка,

а аз изпридам от живота още една витка.

Със здравче и люляк, бук и коприва

окичвам иконите на усмивките и сълзите

и благославям вратите,

по които като делиден  се вие севдата.

На дъб разлистен кантар окачвам

и песента на скрития извор тегля.

Душата ми-магесница-мамница

по пладне дои месечина

и мляко в кладенец кваси,

да отведе миговете ми към зелена паша

докато захранени и прикадени

дойдат  вечерите-монаси.