Jun 6, 2013, 6:55 PM

Рожден ден

  Poetry » Other
676 0 1

 

 

 

 

 

Мълчани извори  любов

въздухът крие и дава сила.

Гергьовска люлка от свила

е денят ми и като обреден хляб е вкусен.

Писан и недописан, шарен и недошарен...

Златни синжири като камбани

люлеят слуха ми,

в блага роса къпят очите ми,

а от небето валят жълтици.

Пътеки косичници са се вплели

в пътища като  моминска китка,

а аз изпридам от живота още една витка.

Със здравче и люляк, бук и коприва

окичвам иконите на усмивките и сълзите

и благославям вратите,

по които като делиден  се вие севдата.

На дъб разлистен кантар окачвам

и песента на скрития извор тегля.

Душата ми-магесница-мамница

по пладне дои месечина

и мляко в кладенец кваси,

да отведе миговете ми към зелена паша

докато захранени и прикадени

дойдат  вечерите-монаси.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Кънева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...