6.06.2013 г., 18:55

Рожден ден

677 0 1

 

 

 

 

 

Мълчани извори  любов

въздухът крие и дава сила.

Гергьовска люлка от свила

е денят ми и като обреден хляб е вкусен.

Писан и недописан, шарен и недошарен...

Златни синжири като камбани

люлеят слуха ми,

в блага роса къпят очите ми,

а от небето валят жълтици.

Пътеки косичници са се вплели

в пътища като  моминска китка,

а аз изпридам от живота още една витка.

Със здравче и люляк, бук и коприва

окичвам иконите на усмивките и сълзите

и благославям вратите,

по които като делиден  се вие севдата.

На дъб разлистен кантар окачвам

и песента на скрития извор тегля.

Душата ми-магесница-мамница

по пладне дои месечина

и мляко в кладенец кваси,

да отведе миговете ми към зелена паша

докато захранени и прикадени

дойдат  вечерите-монаси.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....