Мълчани извори любов
въздухът крие и дава сила.
Гергьовска люлка от свила
е денят ми и като обреден хляб е вкусен.
Писан и недописан, шарен и недошарен...
Златни синжири като камбани
люлеят слуха ми,
в блага роса къпят очите ми,
а от небето валят жълтици.
Пътеки косичници са се вплели
в пътища като моминска китка,
а аз изпридам от живота още една витка.
Със здравче и люляк, бук и коприва
окичвам иконите на усмивките и сълзите
и благославям вратите,
по които като делиден се вие севдата.
На дъб разлистен кантар окачвам
и песента на скрития извор тегля.
Душата ми-магесница-мамница
по пладне дои месечина
и мляко в кладенец кваси,
да отведе миговете ми към зелена паша
докато захранени и прикадени
дойдат вечерите-монаси.
© Диана Кънева Всички права запазени