28 июл. 2015 г., 20:19

Рожен - магията на Родопа планина

865 0 4

Заплака гайда, не... стотици

под слънчевата жар на юлски ден,

небето се огледа във сълзите

на хилядите хóра. Звук свещен.


И леят се магическите трели

на древни песни пазени с любов,

притихнала тълпата спуска клепки,

душите сливат се... Един народ.


Най-българското място в планината,

магията на Рожен ги събра,

душите да пречистят и сърцата

и да си спомнят важните неща.


В сърцето на Родопа днес е празник,

магичен, с дъх на свобода.

Забравили тревоги и омраза

тук сляха се със майката земя.


Тук спомниха си древните повели

и стиснали ръце без страх

и срам изпълниха родопските предели

с хорá без край и мъничко тъга.


Тъга по българското дето им отнеха

и срам, че позагубиха духа

на гайдата, комитите, поета,

духът свободен на Родопа планина.


И аз бях там... и винаги ще помня

щом чуя звук на гайда и кавал.

Дано и хилядите да предават спомена,

за да я има тая българска земя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Биляна Битолска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, момичета, че сте усетили емоцията ми, макар това, което изживях там трудно да се описва с думи
  • "душите сливат се...Един народ"

    Родолюбиво, искрено, спонтанно!
    Много, много хубаво!
  • Хубава творба за прослава на Рожен и Родопа планина.
    Поздравление за прославата на българското!
  • Хубав и емоционален стих!Благодаря ти Биляна!
    "И леят се магическите трели
    на древни песни пазени с любов,
    притихнала тълпата спуска клепки,
    душите сливат се...Един народ."

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...