Роля
Сцена е животът ни голяма,
хората артисти са добри.
Влизат бързо в кадър и играят
със изтерзани, немощни души.
Животът ни поставя своя роля
мами ни със блясък тъй желан!
Понякога съблича ни до голо,
разбива пак мечтите ни на кал.
Прожекторите светят във очите,
а истината само там личи.
Сълзите ни попиват в светлините,
но грим маскира техните следи.
По улиците срещаме познати,
усмихваме се, ставаме добри.
А вътре във душата рани люти
от болките преливат и боли.
Салоните са пълни с почитатели,
харесват на артистите плача.
Превръщат се за миг едни мечтатели,
но всичко свършва дойде ли нощта.
И пак сами сред празната ни стая
до голо се събличаме, мълчим.
Загледани с очите си в безкрая
но в нова роля утре ще горим!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
