29 ene 2024, 11:05

Роля

  Poesía
1.5K 15 45

Сцена е животът ни голяма,

хората артисти са добри.

Влизат бързо в кадър и играят

със изтерзани, немощни души.

 

Животът ни поставя своя роля

мами ни със блясък тъй желан!

Понякога съблича ни до голо,

разбива пак мечтите ни на кал.

 

Прожекторите светят във очите,

а истината само там личи.

Сълзите ни попиват в светлините,

но грим маскира техните следи.

 

По улиците срещаме познати,

усмихваме се, ставаме добри.

А вътре във душата рани люти

от болките преливат и боли.

 

Салоните са пълни с почитатели,

харесват на артистите плача.

Превръщат се за миг едни мечтатели,

но всичко свършва дойде ли нощта.

 

И пак сами сред празната ни стая

до голо се събличаме, мълчим.

Загледани с очите си в безкрая

но в нова роля утре ще горим!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...