Романтична покана…
Като настане привечер обичам в двора
сред цъфнали , ухаещи дървета и цветя
да съм на маса под асмата и край бора,
отрупана открай- докрай с мезета тя!
В средата е салатката, модела “шопска”,
шише със ароматната кайсиева ракия,
мезета, всичките са мои“измишльотски”,
а луната скоро тъмнината ще размие…
Ухаят розите, а преди час пчели жужели,
разказва тишината, маркучът лее свежест...
Във миналото този двор и маса са видели
много детски смях, веселие, думи с тежест...
Сега съм само аз и как отново бих запяла,
та ако левент, случайно чул, пристигне-
хем бодро да приглася на песента ми вяла,
хем питието може и емоции да повдигне!
Романтика! И късна и неправдоподобна!
Но казват, че надежда има! И да е трудно,
нали за “всеки има влак”по мъдрост родна,
та и мечтата ми е възможно да се сбъдне…
И, ако пита някой, там на масата край бора
още има място, ще я заредя веднага с мезета!
Мечтая за компания от на мен подобни хора,
да си носят само според вкуса си питието!
Ще пеем, ще се смеем, даже ще танцуваме!
Нали цветята вехнат, ако останат без вода,
така и човек загива, забравил за общуване!
Та не допускайте, приятели, тъжната съдба!...
© Ирина Филипова Все права защищены