7.06.2022 г., 7:56

Романтична покана...

1K 8 14

     

           

            Романтична покана…

Като настане привечер обичам в двора

сред цъфнали , ухаещи дървета и цветя

да съм на маса под асмата и край бора,

отрупана открай- докрай с мезета тя!

 

В средата е салатката, модела “шопска”,

шише със ароматната кайсиева ракия,

мезета, всичките са мои“измишльотски”,

а луната скоро тъмнината ще размие…

 

Ухаят розите, а преди час пчели жужели,

разказва тишината, маркучът лее свежест...

Във миналото този двор и маса са видели

много детски смях, веселие, думи с тежест...

 

Сега съм само аз и как отново бих запяла,

та ако левент, случайно чул, пристигне-

хем бодро да приглася на песента ми вяла,

хем питието може и емоции да повдигне!

 

Романтика! И късна и неправдоподобна!

Но казват, че надежда има! И да е трудно,

нали за “всеки има влак”по мъдрост родна,

та и мечтата ми е възможно да се сбъдне…

 

И, ако пита някой, там на масата край бора

още има място, ще я заредя веднага с мезета!

Мечтая за компания от на мен подобни хора,

да си носят само според вкуса си питието!

 

Ще пеем, ще се смеем, даже ще танцуваме!

Нали цветята вехнат, ако останат без вода,

така и човек загива, забравил за общуване!

Та не допускайте, приятели, тъжната съдба!...

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Филипова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ако бях прочела това по. рано, Мария, нямаше да си мисля това, което мислех....Ми то, човек си мисли какво ли не, добре че не всичко е истина!! Щастлива съм от казаните стихотворни думи, че си отделила част от таланта си за мене....А пък колкото до хорото...защо не! Нека и нещо родно ни напомни, че е било време,по наше време, когато това си е било забавление....Пак се разприказвах!Благодаря, Мария, по- добре късно, отколкото никога!
  • До вас приседнах, ти и мен покани
    на масата с приятели подбрани.
    Донесох питка-слънце и вишновка.
    И двете аз съм правила - школовка
    от времето на младостта отминала.
    Ракийка ми сипи, че съм настинала.
    Чудесно е при тебе в този двор!
    Ухае на трева, цветя и бор
    и на ръце от млада домакиня...
    Животът ни със теб почти е минал,
    но нека обичта ти ни събира.
    Аз ставам и започвам да сервирам
    на всеки много радости в чинията.
    И нищо, че галопът на годините
    понякога, приятелко, ни плаши.
    Да вдигнем всички пълните си чаши
    и нови срещи да си пожелаем!
    Пуснете и хоро - да поиграем!

    Иржи, очарована съм от твоето гостоприемство! Късно видях поканата ти, но все пак се присъединих към групата и се чувствам много щастлива. Надявам се това, което написах на един дъх да ти хареса и мотивира да бъдеш все така лъчезарна и добра!
  • Много хубави думи си ми написала, Жаки! А в едно общество едни хора са организатори, а други ползватели...Има приказка "Щом сме на крак и не сме за брак/ като гроздов сок с изтекъл срок/ ще се видим пак..." Тъй че, да ти е готов багажа! Ако не тук, и Надя е отворила двери....
    Наде, а от тебе сръбската музика, но трябва да я запяваш, а после- всички можем...
    Така, така, Пепи, и у теб има заряд, и от дрон се вижда!...Неучаствалите ще ни завиждат...Да можеше и по телевизията да ни дават...Всъщност мен веднъж ме даваха...Съсед работеше в една от тях и ни попита може ли да ги доведе за интервю "доволни ли сме от парното" Мислех, че ще е до вратата и си бях приготвила "словото!".Че като дойдоха, като опънаха едни маркучи апаратура във всяка стая, а беше валяло и всички с обувки! Само не умрях за тия няколко думи, които казах, но ме даваха!!
  • Иржи - а също и "бирата с/бира!" А и Юри щом ще дойде, веселбата е гарантирана!
  • Първо при теб, Иржи, после при мен. Ще се спогодим. Чудесно си го описала!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...