Петра (Петя Цонева)
45 158
28 окт. 2019 г., 07:58

Рондо 

  Поэзия » Другая
1238 9 9

Натежал е денят като хляб. Като длан,
под която е паднало хлебното жито.

Тротоарите свиват бетонен далян

и затварят прозрачния танц на лъчите.

 

С теб вървим. А един Пианист-виртуоз

в нас върти неуморно безкрайното рондо

на все същия град и все същия коз,

че такъв ни е пътят, откакто се помним.

 

Ти към мене вървиш, аз към тебе вървя

по една траектория, трайна и проста -

ако някога свърши се тази земя,

ще повторим кръга огледално по моста.

 

На небето навярно след бледия Лист,

в симфонична сълза претворил тишината,

ще засвири любимият наш Пианист.

И ще вдигне ротонда от истинско лято.

 

И тогава, дори и без ангелски сан,

ще поема по същата крива гореща.

Ще разкъсам бетонния хищен далян.

И към теб ще вървя. И дано да те срещна.

© Петя Цонева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??