Рондо
Натежал е денят като хляб. Като длан,
под която е паднало хлебното жито.
Тротоарите свиват бетонен далян
и затварят прозрачния танц на лъчите.
С теб вървим. А един Пианист-виртуоз
в нас върти неуморно безкрайното рондо
на все същия град и все същия коз,
че такъв ни е пътят, откакто се помним.
Ти към мене вървиш, аз към тебе вървя
по една траектория, трайна и проста -
ако някога свърши се тази земя,
ще повторим кръга огледално по моста.
На небето навярно след бледия Лист,
в симфонична сълза претворил тишината,
ще засвири любимият наш Пианист.
И ще вдигне ротонда от истинско лято.
И тогава, дори и без ангелски сан,
ще поема по същата крива гореща.
Ще разкъсам бетонния хищен далян.
И към теб ще вървя. И дано да те срещна.
© Петя Цонева All rights reserved.
