Рошавото ми безсъние
С безсънието отново сме сами,
че думите отдавна са заспали,
и сгушвам се в познатите гърди,
а то разстроено, разбиращо ме гали.
А мислите катерят пак скали,
и всички върхове са заснежени,
ожулват си ръцете и кърви,
умората ги свлича на колене.
Сълзите непоканени валят,
възглавницата иска да ги пие,
пак стискам ги, солено е... горчат,
виновно се опитвам да ги скрия.
Безсънието приспивно ме люлее,
унасям се... не искам да ме будиш,
промъквам се в съня ти и копнея,
сънуващ будно... нежно да ме любиш.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Неземна Все права защищены
