nezemna (Неземна)
357 1192
5.02.2017 г., 21:35 ч.

Рошавото ми безсъние 

  Поезия » Любовна
501 3 11

С безсънието отново сме сами,
че думите отдавна са заспали,
и сгушвам се в познатите гърди,
а то разстроено, разбиращо ме гали.

А мислите катерят пак скали,
и всички върхове са заснежени,
ожулват си ръцете и кърви,
умората ги свлича на колене.

Сълзите непоканени валят,
възглавницата иска да ги пие,
пак стискам ги, солено е... горчат,
виновно се опитвам да ги скрия.

Безсънието приспивно ме люлее,
унасям се... не искам да ме будиш,
промъквам се в съня ти и копнея,
сънуващ будно... нежно да ме любиш.

 

© Неземна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??