13 апр. 2011 г., 21:01

Росица ще грее...

745 0 1

Росица ще грее...

 

Ще дойда да те искам от Нощта.
Дувар ще скоча. В джама ти ще хлопна.
Във вените завряла е кръвта,
а ти не искаш да си Пенелопи...

Като земя, под конските копита,
разбита си... но си безкрайно жива!
Малка Магьоснице, защо ме връхлиташ?!
Защо само с мен си щастлива?!

Моите друми все са трънливи.
В очите - аязмо се спират.
Не искам на думи да бъдем щастливи.
Окованите твари умират.

Знам, ще осъмна до твойто възглаве...
На изгрев целувка ще туря в косиците...
Щом се разбудиш, насън ли, наяве ли,
с бисер ще грее, на врата ти, росицата...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красиво и тъжно...Но такава е човешката орисия,да плащаме за всичко със страдание.Поздрав,Земеделецо!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...