Росица ще грее...
Росица ще грее...
Ще дойда да те искам от Нощта.
Дувар ще скоча. В джама ти ще хлопна.
Във вените завряла е кръвта,
а ти не искаш да си Пенелопи...
Като земя, под конските копита,
разбита си... но си безкрайно жива!
Малка Магьоснице, защо ме връхлиташ?!
Защо само с мен си щастлива?!
Моите друми все са трънливи.
В очите - аязмо се спират.
Не искам на думи да бъдем щастливи.
Окованите твари умират.
Знам, ще осъмна до твойто възглаве...
На изгрев целувка ще туря в косиците...
Щом се разбудиш, насън ли, наяве ли,
с бисер ще грее, на врата ти, росицата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
